...

Сълзи със някаква безмерна рамка
обгръщат моя стръмен път.
Едва вървя. И нямам сили даже
да погледна накъде вървя.
Сама по своя път се боря
със  хиляди злочестини
и нямам сили и очите си аз да отворя,
да видя радостните дни.
На тъмно съм. Очите веч не светят
с онази своя топлина -
замръзнаха в гримаса целите
и без цвят остана ми съня.
Но аз съм тук. И бавно продължавам
своята борба,
сама оставам, но се състезавам
сама срещу света.
А моята победа ще дарявам
на хората с добра душа -
любов и сила да им давам,
за да не са сами в света.