Сълзи със някаква безмерна рамка
обгръщат моя стръмен път.
Едва вървя. И нямам сили даже
да погледна накъде вървя.
Сама по своя път се боря
със хиляди злочестини
и нямам сили и очите си аз да отворя,
да видя радостните дни.
На тъмно съм. Очите веч не светят
с онази своя топлина -
замръзнаха в гримаса целите
и без цвят остана ми съня. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up