Patrizzia (Надежда Ангелова)
2050 18104
12 jul 2014, 23:14

*** 

  Poesía
1173 0 34

Пробужда се пак онова, вироглавото,

дето от заека в мен прави лъв,

искам да хвана сърце, най-коравото,

да му прелея от своята кръв.

 

И пак ми е някакво щуро, нащърбено,

а ноктите скрити и благост струи,

да приласкае детето, прегърбено,

което сълзù и стотинки брои.

 

И пак е дошло онова непокорното,

а уж си отиде, без болка, без глас,

не мога, не искам да споря с безспорното,

смирена и луда, оставам си Аз.

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??