Patrizzia (Надежда Ангелова)
2249 18473
12.07.2014 г., 23:14 ч.

*** 

  Поезия
1231 0 34

Пробужда се пак онова, вироглавото,

дето от заека в мен прави лъв,

искам да хвана сърце, най-коравото,

да му прелея от своята кръв.

 

И пак ми е някакво щуро, нащърбено,

а ноктите скрити и благост струи,

да приласкае детето, прегърбено,

което сълзù и стотинки брои.

 

И пак е дошло онова непокорното,

а уж си отиде, без болка, без глас,

не мога, не искам да споря с безспорното,

смирена и луда, оставам си Аз.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??