Пробужда се пак онова, вироглавото,
дето от заека в мен прави лъв,
искам да хвана сърце, най-коравото,
да му прелея от своята кръв.
И пак ми е някакво щуро, нащърбено,
а ноктите скрити и благост струи,
да приласкае детето, прегърбено,
което сълзù и стотинки брои.
И пак е дошло онова непокорното,
а уж си отиде, без болка, без глас,
не мога, не искам да споря с безспорното,
смирена и луда, оставам си Аз.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
