Мразя нейните коси - по-светли от слънчеви лъчи!
Мразя нейното лице - тъй ангелско и чисто!
Мразя нейната душа - тъй спокойна и магична!
Мразя нейното сърце - защото то обикна те!
Мразя всичко в нея - кожата и, аромата и, ръцете и -
тъй дяволски омайващи!
И пак оставам си сама, замечтана за отминалите времена,
ридаеща без сълзи в тишината, сама, неразбрана от света!