* * *

8 abr 2008, 13:44

Poesía

617 0 0

Мразя нейните коси - по-светли от слънчеви лъчи!

Мразя нейното лице - тъй ангелско и чисто!

Мразя нейната душа - тъй спокойна и магична!

Мразя нейното сърце - защото то обикна те!

Мразя всичко в нея - кожата и, аромата и, ръцете и -

тъй дяволски омайващи!

И пак оставам си сама, замечтана за отминалите времена,

ридаеща без сълзи в тишината, сама, неразбрана от света!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.