* * *

Poetry

851 0 0

Мразя нейните коси - по-светли от слънчеви лъчи!

Мразя нейното лице - тъй ангелско и чисто!

Мразя нейната душа - тъй спокойна и магична!

Мразя нейното сърце - защото то обикна те!

Мразя всичко в нея - кожата и, аромата и, ръцете и -

тъй дяволски омайващи!

И пак оставам си сама, замечтана за отминалите времена,

ридаеща без сълзи в тишината, сама, неразбрана от света!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0