Сънен следобед с боси очи,
преспи сняг сивеят на пътя,
тишината виновно във мене пълзи
и ридания тихи мрежи оплитат.
Разпилява палитра жълти листа
като купища стари монети,
пепелища бледнеят, още гори
неизтлеяла жива страстта ни.
Жадни птици политат в небето и пак
свойта орис мрачна проклинат.
Следобедът тъжен се спуща след тях,
по звездите дирята им следва.
,
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
