Сънен следобед с боси очи,
преспи сняг сивеят на пътя,
тишината виновно във мене пълзи
и ридания тихи мрежи оплитат.
Разпилява палитра жълти листа
като купища стари монети,
пепелища бледнеят, още гори
неизтлеяла жива страстта ни.
Жадни птици политат в небето и пак
свойта орис мрачна проклинат.
Следобедът тъжен се спуща след тях,
по звездите дирята им следва.
,
© Янко All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
