28 nov 2009, 18:14

3 по 6

  Poesía » Otra
927 0 2

Прозорецът ми гледа

към булевард,

по който винаги текат

коли, камиони, автобуси,

и само миг преди да пусна щорите,

с озъртане притичва някой облак.

 

***

 

Събудих се, измих се

и влязох в кухнята с прозявка.

На масата - не знам защо -

лежеше вчерашният чайник.

И може би защото ме мързеше,

реших да го оставя малко да поспи.

 

***

 

Компютърът е много търпелив -

запомня глупостите ми

и музиката моя слуша.

И даже щом остане сам,

като ненужно оцелял оръженосец,

държи запалена зелена лампа с името ми.

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Наследник на Куфара Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...