28 nov 2009, 18:14

3 по 6

  Poesía » Otra
932 0 2

Прозорецът ми гледа

към булевард,

по който винаги текат

коли, камиони, автобуси,

и само миг преди да пусна щорите,

с озъртане притичва някой облак.

 

***

 

Събудих се, измих се

и влязох в кухнята с прозявка.

На масата - не знам защо -

лежеше вчерашният чайник.

И може би защото ме мързеше,

реших да го оставя малко да поспи.

 

***

 

Компютърът е много търпелив -

запомня глупостите ми

и музиката моя слуша.

И даже щом остане сам,

като ненужно оцелял оръженосец,

държи запалена зелена лампа с името ми.

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Наследник на Куфара Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...