28 нояб. 2009 г., 18:14

3 по 6

926 0 2

Прозорецът ми гледа

към булевард,

по който винаги текат

коли, камиони, автобуси,

и само миг преди да пусна щорите,

с озъртане притичва някой облак.

 

***

 

Събудих се, измих се

и влязох в кухнята с прозявка.

На масата - не знам защо -

лежеше вчерашният чайник.

И може би защото ме мързеше,

реших да го оставя малко да поспи.

 

***

 

Компютърът е много търпелив -

запомня глупостите ми

и музиката моя слуша.

И даже щом остане сам,

като ненужно оцелял оръженосец,

държи запалена зелена лампа с името ми.

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Наследник на Куфара Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...