28.11.2009 г., 18:14

3 по 6

924 0 2

Прозорецът ми гледа

към булевард,

по който винаги текат

коли, камиони, автобуси,

и само миг преди да пусна щорите,

с озъртане притичва някой облак.

 

***

 

Събудих се, измих се

и влязох в кухнята с прозявка.

На масата - не знам защо -

лежеше вчерашният чайник.

И може би защото ме мързеше,

реших да го оставя малко да поспи.

 

***

 

Компютърът е много търпелив -

запомня глупостите ми

и музиката моя слуша.

И даже щом остане сам,

като ненужно оцелял оръженосец,

държи запалена зелена лампа с името ми.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Наследник на Куфара Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...