28.11.2009 г., 18:14

3 по 6

931 0 2

Прозорецът ми гледа

към булевард,

по който винаги текат

коли, камиони, автобуси,

и само миг преди да пусна щорите,

с озъртане притичва някой облак.

 

***

 

Събудих се, измих се

и влязох в кухнята с прозявка.

На масата - не знам защо -

лежеше вчерашният чайник.

И може би защото ме мързеше,

реших да го оставя малко да поспи.

 

***

 

Компютърът е много търпелив -

запомня глупостите ми

и музиката моя слуша.

И даже щом остане сам,

като ненужно оцелял оръженосец,

държи запалена зелена лампа с името ми.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Наследник на Куфара Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...