9 abr 2008, 19:53

3 years.. R.I.P.

  Poesía » Otra
837 0 1
Изминаха три тежки години.
Леглото, на което спеше става все по-студено.
Стаята е тъмна и мрачна.
Къщата без теб е тиха.
Няма те, за да изгониш тишината с веселия си глас.

Всичко се промени, откакто ти си отиде.
Няма кой да ме разсмее, когато ми е тъжно.
Няма кой да ме подкрепи, когато имам нужда.
Няма кой да ме обича така, както ти.

Не говоря за теб, така е.
Но това далеч не означава, че аз съм те забравила.
Човек като теб не може да се забрави.
Ти се раздаваше до последния си дъх.
Дори тогава ти беше щастлив.

Знаеше, че ще ми липсваш повече от всичко.
Отиде си, но аз вярвам, че все още ме наблюдаваш.
Стоиш там, горе, и ми помагаш, когато имам нужда от теб.
Аз винаги ще те обичам повече от всеки друг.
Дори и да не показвам това.
Просто ме е страх да отида на мястото, където си тялом сега.
Но не, не ме е страх от това, което ще има около мен.
Страх ме е от това, че когато ти кажа: "Здравей" ти няма да можеш да ми отвърнеш.
Няма да ми кажеш: "Всичко ще е наред" и да започнеш да подсвиркваш с уста.
Защото ти си отиде и никога няма да се върнеш.

Но аз искам да ти благодаря.
Да ти благодаря за всяка твоя дума, жест...
За всяка прегръдка и всеки миг, прекаран заедно.
Благодаря ти за това, че си ми помагал и продължаваш да го правиш.
Благодаря ти за любовта ти към мен, защото никой друг не ме е обичал така.

Липсваш ми.
Обичам те.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кристина Кристина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Само този, който го е преживал, разбира, колко трудно се пише такъв стих. Колко сила е нужна, за да осъзнаеш онова, което не искаш. Поздрав за силата да го напишеш. И усмивка, въпреки всичко.

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...