9.04.2008 г., 19:53

3 years.. R.I.P.

832 0 1
Изминаха три тежки години.
Леглото, на което спеше става все по-студено.
Стаята е тъмна и мрачна.
Къщата без теб е тиха.
Няма те, за да изгониш тишината с веселия си глас.

Всичко се промени, откакто ти си отиде.
Няма кой да ме разсмее, когато ми е тъжно.
Няма кой да ме подкрепи, когато имам нужда.
Няма кой да ме обича така, както ти.

Не говоря за теб, така е.
Но това далеч не означава, че аз съм те забравила.
Човек като теб не може да се забрави.
Ти се раздаваше до последния си дъх.
Дори тогава ти беше щастлив.

Знаеше, че ще ми липсваш повече от всичко.
Отиде си, но аз вярвам, че все още ме наблюдаваш.
Стоиш там, горе, и ми помагаш, когато имам нужда от теб.
Аз винаги ще те обичам повече от всеки друг.
Дори и да не показвам това.
Просто ме е страх да отида на мястото, където си тялом сега.
Но не, не ме е страх от това, което ще има около мен.
Страх ме е от това, че когато ти кажа: "Здравей" ти няма да можеш да ми отвърнеш.
Няма да ми кажеш: "Всичко ще е наред" и да започнеш да подсвиркваш с уста.
Защото ти си отиде и никога няма да се върнеш.

Но аз искам да ти благодаря.
Да ти благодаря за всяка твоя дума, жест...
За всяка прегръдка и всеки миг, прекаран заедно.
Благодаря ти за това, че си ми помагал и продължаваш да го правиш.
Благодаря ти за любовта ти към мен, защото никой друг не ме е обичал така.

Липсваш ми.
Обичам те.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кристина Кристина Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Само този, който го е преживал, разбира, колко трудно се пише такъв стих. Колко сила е нужна, за да осъзнаеш онова, което не искаш. Поздрав за силата да го напишеш. И усмивка, въпреки всичко.

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....