14 ene 2009, 21:09
* * *
559
0
1
Животът неусетно минава
и сълзите бягат в тишина,
тогава ти тихо застана
и ми подаде ръка.
Целуваше устните нежно,
прегръщеше ме със силни ръце,
но ледено бе сърцето,
уморено от тежестта.
Думите бяха само шум,
шум, дразнещ ухото,
звездите гаснеха бавно
по черния небосвод.
Понечих бързо да стана
и в мрака да се скрия,
ти ме хвана изплашен
и молеше ме да остана.
Аз бях сляпа и глуха,
исках всичко за мен,
без да усетя как губя
най-ценното в този момент.
и сълзите бягат в тишина,
тогава ти тихо застана
и ми подаде ръка.
Целуваше устните нежно,
прегръщеше ме със силни ръце,
но ледено бе сърцето,
уморено от тежестта.
Думите бяха само шум,
шум, дразнещ ухото,
звездите гаснеха бавно
по черния небосвод.
Понечих бързо да стана
и в мрака да се скрия,
ти ме хвана изплашен
и молеше ме да остана.
Аз бях сляпа и глуха,
исках всичко за мен,
без да усетя как губя
най-ценното в този момент.
© Мая Филт Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Четвъртата и петата строфа са много добри : ) Успех с книгата! Заради цялата болка, която споделяш в тея стихове, заслужаваш признание : )
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
