14.01.2009 г., 21:09 ч.

* * * 

  Поезия » Друга
506 0 1
Животът неусетно минава
и сълзите бягат в тишина,
тогава ти тихо застана
и ми подаде ръка.

Целуваше устните нежно,
прегръщеше ме със силни ръце,
но ледено бе сърцето,
уморено от тежестта.

Думите бяха само шум,
шум, дразнещ ухото,
звездите гаснеха бавно
по черния небосвод.

Понечих бързо да стана
и в мрака да се скрия,
ти ме хвана изплашен
и молеше ме да остана.

Аз бях сляпа и глуха,
исках всичко за мен,
без да усетя как губя
най-ценното в този момент.

© Мая Филт Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Четвъртата и петата строфа са много добри : ) Успех с книгата! Заради цялата болка, която споделяш в тея стихове, заслужаваш признание : )
Предложения
: ??:??