26 sept 2017, 13:46

* * * 

  Poesía » Del paisaje
909 4 23

 

 

 

 

                  разнася тъга с всяка капка дъждът

                  като тъжна солена сълза… натежало от сиво

                  небето

                  във клоните голи виси

 

                  самотна градината стихнала

                  в тъжни очи на врабче… по алеите празни

                  старец и куче

                  с каишка помежду им… кой…

                  кого ли води…

                 

                  и стъпки провлачени в мокрото…

                  звук от безкрая… от облак пороен сякаш

                  слязъл е Бог

                  сам… със своята болка…

 

 

 

 

 

© Магдалена Костадинова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ти, Ивон... за красивия прочит, най-сърдечно...
  • Хубаво и докосващо, Маги!
  • Благодаря ти, Катя... от душа и сърце, слънчево да ти е в душата и сърцето...
  • Хареса ми стиха ти , Магдалена!Поздравления!
  • Благодаря ти, Мария... думите ти стоплиха душата ми... зарадва ме, много...
  • Болка, съчетана с нежност...
    В няколко реда - богата образност... Това е майсторство!
    Поздрави!
  • Благодаря ти, Маргарита... имаш чувствена и красива душа...
  • Тъжни очи на врабче... Това ме грабна!
  • Благодаря, Меги... радвам се, че ти харесва... винаги добре дошла...
    Бъди...
  • Благодаря ви...
    *
    Стойчо... за проникновения прочит..
    *
    Давид... зарадва ме, най-сърдечно към теб...
    *
    Лина Светлана... мили и топли са твоите размисли...
    *
    Албена мила, удоволствие са за мен твоите стоплящи сърцето слова...
    *
    Райничка мила... много красив поетичен отзив си ми оставила...
    *
    Силвия мила, вълшебно е твоето присъствие...
    *
    Ани скъпа... четеш със сърцето си, знаеш колко ценни за мен са думите ти...
    *
    Прегръщам ви, приятели...
    Бъдете!
  • "звук от безкрая… от облак пороен сякаш
    слязъл е Бог
    сам… със своята болка…"

    Страхотно е, Магдалена!
  • "самотна градината стихнала

    в тъжни очи на врабче"

    И това да беше написала само, щеше да е достатъчно...
  • Вълшебни, замислящи мигове под дъжда...
  • С дъжда гаси болезнения брод,
    не жертви - иска Той при всяка среща...
    да примирява земния живот
    на злата смърт с целувката гореща.
    ...
    Маги...прекраснице!
  • Потопих се в красотата на стиха ти, мила Магдалена!... И усетих тъгата и болката... Но в твоите стихове дори те са нежни... галещи... Благодаря ти за удоволствието!
  • Благодаря за поетичната разходка в дъждовната градина на есента. Усещам как емоцията създава близост между лятото и есента, между онова което е било и онова което Е... Благодаря, Маги ... Сърдечни поздрави!*
  • Прекрасен стих! Тъжно- красив и замислящ...
  • Общовалидно,но и свято!
  • Благодаря ти, мила Таничка... за красивото тъжно усещане, от сърце....
    *
    Благодаря и на теб, Хари... за прочита и точния промисъл, най-сърдечно...
  • Красиво с дълбока философия!!!
  • Аз ти благодаря, мисана... че винаги намираш най-точните и добри думи, от сърце...
    разбрах, още щом прочетох стиха на Йоана, че е нещо ново и различно...
    и винаги ще има моята подкрепа...
  • Тъжно, но красиво описано.
  • Замисляща поезия. Философска и лирична едновременно. Бог много го боли за всичко. Защото Той е сърцето на света.
    Благодаря ти за поезията, която ни поднасяш, Маги! Благодаря ти също, че подкрепяш Йоана - една поетеса пропряваща нови пътеки в поезията!
Propuestas
: ??:??