* * *
разнася тъга с всяка капка дъждът
като тъжна солена сълза… натежало от сиво
небето
във клоните голи виси
самотна градината стихнала
в тъжни очи на врабче… по алеите празни
старец и куче
с каишка помежду им… кой…
кого ли води…
и стъпки провлачени в мокрото…
звук от безкрая… от облак пороен сякаш
слязъл е Бог
сам… със своята болка…
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Магдалена Костадинова Все права защищены
