mariniki
427 el resultado
на перваза опадали листи
и капчици дъжд
по стъклото оставят следи… след
изящния танц
на дъжда ...
  2038  14  23 
Тя си има криле… на пеперуда
и тичинки
от синя метличина за очи
обичат я нежно и вятъра… и дъжда
тя живее в приказка… от онези щастливите ...
  1179  10  20 
заваля…
и разплака деня
кротко… есенно
после… в очите ми стихна
тъгата ...
  1035  22 
отсам вечерния вятър… и дъжд оттатък…
носи ключа към светлото… ще отвори света
към безкрая
и ще е любов… ще обшие с пеперуден фестон
ръба на нощния спомен ...
  1250  10  21 
прозорецът ми нощем
има излаз към теб…
а денем събира в зениците на очите ми
топлите звуци дочути от някога
с шум на сърце… разстила ги ...
  1164  22 
разнася тъга с всяка капка дъждът
като тъжна солена сълза… натежало от сиво
небето
във клоните голи виси
самотна градината стихнала ...
  1102  23 
не... не са очите ти...
просто е есен... с финеса на влюбване
искрящ в кехлибарено
залезът отблясъци светли
по листите сухи разхвърля и в пролуките ...
  1234  32 
тя…
есента е красива и щедра
макар
и самотна
и всичко си има… разплакано слънце ...
  1131  15 
той винаги идва без да го викам
с милувка
защото е мъдър и нежен
не иска да плача… понякога води
със себе си друг... да забравя за болката ...
  1038  20 
нощно разбудени
думите
меки и сънни
в ефирна безбрежност
се губят... ...
  1798  43 
колкото вчера
повече днес
облак дъждовен тъгата
разнася…
близо си ти… а аз съм ...
  1645  34 
и бялото на вишните прецъфтя
едва прогледна
и тръгна
с първите стъпки на вятъра
като млада жена ...
  1444  40 
синее дъждът
през очите ти тъжни
и сливат се болка и нежност в сълза
а далечните пътища в сън
се превръщат ...
  1724  39 
винаги вали когато
не трябва...
или може би точно тогава
и само... ако обичаш
дъжда ...
  1466  28 
обичам...
да ме събужда мисълта за теб
с прииждаща нежност
на сълза
и думите са крехки зелени треви ...
  1554  33 
проникване...
болезнено чувствено
до едно друго аз
с фин оттенък на размитото нежно
и дъга от дъждовен кристал ...
  1649  33 
рисува мигът
със думите... моите и твоите
красиво
и фино цветовете подбира
мъничко розово, още малко... за устните ...
  1640  41 
Тогава ме има...
обичам
тихите дни,
когато, с копнеж по вчера
и за утре мечти, ...
  5267  22 
жената която обичаш
понякога
идва при тебе с дъжда...
перваза с капчици нежност посипва...
дъхът ù дъждовен с дъха ти ...
  1902  38 
някой...
в пустото следи оставя
някой... в тъмното
е мека
крехка светлина ...
  2743  34 
и полъхва зефирът...
на сандалов елей по следата ефирна дъхът се приплъзва...
в кехлибарено топло мигът се облича...
докосване нежно по белия път на коприната...
пръстите плахо пролазват и в топлия пясък се губят ...
  1594  42 
пълно е
пространството с гласове...
дори и тишината
нощем гъмжи...
но в многото празни шепоти изгубен ...
  1561  43 
заваля... а дъждът е поезия
с онзи дъждовен рефрен от неказани думи
за стих...
и сълзи февруарският ден като ласка
за миг тишината помежду ни с нежност повила... ...
  1536  44 
цъфти пак
синчецът във топлия ирис
на юли
с усещане странно и мило
че някой и нещо отново се връща ...
  2470  58 
и пак вали
и порой
и отново е събота
защото не обичам почивните дни
няма ме... изгубена в дъжда ...
  3901  49 
и съм
перце от глухарче
от топъл вятър понесено
в тихото, слънчево…
и рисува следата му фина ...
  2345  61 
тъмнее...
тишината немилостиво
боляща
там... отвъд хоризонта
на топлите мисли... ...
  1876  39 
раззеленяват се
пак бреговете смълчани,
тревите събудени
стръкове крехки люлеят,
а топлият вятър ...
  3850  69 
Бледнее нощта...
пред разсъмване чиста,
в тополите
кротко луната сребрее,
студът тишината със скреж ...
  1960  54 
светлеят
дните ми... речни морени
от тебе погалени
бели и обли
душата ми крехка ...
  2149  44 
Тополите с връхчета голи
по залез в небето припалват искра,
на брега край реката върбите
се гушат в покров изтъкан от мъгла.
Самотният вятър врабците ...
  2811  58 
душата ти,
в облак приютена
бяла птица,
в съня ми прелита,
с полет ефирен ...
  3443  62 
Просто…
Слънчев лъч
случаен
през прозореца
надникнал, ...
  5417  52 
дюлено време…
ухае на есен,
в душата най-свидните спомени
сбрани,
в милувка с ръцете на мама, ...
  2285  70 
сплетени
в кротка молитва
край реката върбите
за огъня тих
на звездите ...
  1724  56 
Дом за души...
безрадостно, в края на бялото, реят се погледи кротки,
угаснали, сякаш забравено, времето крета с бастуни
и нямат тела тук душите отдавна изгубени, немощно
в пръстите старчески залък трепери от хляба Господен ...
  1818  45 
незримо изнизва се
времето,
изтича мигът
неусетно със светло изпълнен,
остава пак болката ...
  1985  41 
дъжд... есенен дъжд...
някак тъжно и тихо ръмящ,
от облак далечен,
неочаквано към мене притичал,
нечии сълзи понесъл... ...
  4871  49 
крехкото стръкче любов -
саморасляче от дните есенни топли
в душата ми поникнало
нежно в тъмното светлее
и ми спомня ...
  2435  47 
От мрака прогонен, денят в листопада унило
се скрива, остава ръмящият дъжд господар
след последната стъпка на светлото…
Тътрят се мислите тежко по улици мокри, самотни,
первазите тихи дъждовни за есен напомнят, ...
  1640  44 
Propuestas
: ??:??