17 ene 2010, 23:10

... 

  Poesía » Otra
532 0 1

Гласът ти – стон утихнал

чувам още без причина,

усещам твоя дъх повян

от южния вятър заскъснял.

 

Гледам нашата картина,

портет остарял,

а милувките нежни

сравнявам  със блян...

 

Лъчите последни

греят есенния ден...

 

И тогава тя идва,

онази, плътната тъмнина,

която всичко обвива

във “мътна” тишина...

 

Превръща ме в сянка прозрачна,

зависима от теб и тъга....

 

Но ти си отиде отдавна,

далеч си от реалността.

И гасна пред портрета бавно,

спомен от младостта...

 

И виждам нашите дни,

дни, които гравира,

а гравюрата още кърви...

© Мая Филт Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??