17 янв. 2010 г., 23:10

... 

  Поэзия » Другая
514 0 1

Гласът ти – стон утихнал

чувам още без причина,

усещам твоя дъх повян

от южния вятър заскъснял.

 

Гледам нашата картина,

портет остарял,

а милувките нежни

сравнявам  със блян...

 

Лъчите последни

греят есенния ден...

 

И тогава тя идва,

онази, плътната тъмнина,

която всичко обвива

във “мътна” тишина...

 

Превръща ме в сянка прозрачна,

зависима от теб и тъга....

 

Но ти си отиде отдавна,

далеч си от реалността.

И гасна пред портрета бавно,

спомен от младостта...

 

И виждам нашите дни,

дни, които гравира,

а гравюрата още кърви...

© Мая Филт Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??