staria-jak (Венци)
5 13
7 may 2009, 12:50

* * * 

  Poesía
935 0 4

И шепа прах в ръката си държах
и на живота ми до някъде ми заприлича.
Ненужна шепа прах, кому е нужна тази мръсотия.
И прозрението жестоко опитвах аз от себе си да скрия.
Надежда има, се успокоявах, лъжа голяма, но нея се 
уповавах.
Сълзите капеха, прахта седеше във ръката ми, 
животът чезнеше, чезнеше душата ми.
Мъка, тъгa и най-вече ярост, а нали уж трябваше
да съм млад, да струи от мене радост.
Животът е странен и тежи понякога, щастието е болка,
а болката - сладост.
Със теб и без теб светът продължава
и ти решаваш с него ли си, или оставаш.

© Венци Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Венци, страшно ми харесва как пишеш,невероятен заряд има в теб, не спирай да твориш
  • Живота (времето) тече праволинейно, като автомобил, които се движи по улица само напред. Във един момент когато разбереш, че живота не е за теб решаваш, че е време да слежеш от тази кола, той да си продължи, а ти да навлезеш в безвремието (смърта),за това оставаш.
    Това е, така както аз го наричам суйцидна поезия. Не че искам да умирам или нещо от сорта, не ме разбирайте погрешно, просто има моменти в които човек не се чуства добре със живота, които води. Мен писането ме успокоява в такива моменти.
    Благодаря за коментарите имам още няколко стиха, трябва да ги преработя малко и ще кача и тях.
  • Със теб и без теб светът продължава
    и ти решаваш с него ли си, или оставаш.

    Къде?!? Харесах те! Добре дошъл, желая успехчета и успехища
  • Много хубав стих! Поздрав, хареса ми
Propuestas
: ??:??