* * *
И шепа прах в ръката си държах
и на живота ми до някъде ми заприлича.
Ненужна шепа прах, кому е нужна тази мръсотия.
И прозрението жестоко опитвах аз от себе си да скрия.
Надежда има, се успокоявах, лъжа голяма, но нея се
уповавах.
Сълзите капеха, прахта седеше във ръката ми,
животът чезнеше, чезнеше душата ми.
Мъка, тъгa и най-вече ярост, а нали уж трябваше
да съм млад, да струи от мене радост.
Животът е странен и тежи понякога, щастието е болка,
а болката - сладост.
Със теб и без теб светът продължава
и ти решаваш с него ли си, или оставаш.
© Венци All rights reserved.
