24 oct 2019, 20:59

***

  Poesía
1K 2 10


Смокиново мляко набъбва в гръдта ми.

Кърмачета звездни да храни  с мъгли.
Пари в сърцето дълбоко скръбта ми.
Мъка накърмих със клюките зли...
Ала невинни заспиват лъжите.
Още по бебешки вярвам във тях.
Няма засъхнал зачатък в очите. 
Светят  отдавна, чрез прошка за грях.
И съм загърнала свян в пелените,
гюлово цъфнала в мъжки ръце.
Мляко смокиново крият гърдите ми
да го засуче на ангел перце...

 

Mimi Ivanova

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Mimi Ivanova Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти от сърце, Цвете!
  • Поздравявам те за красотата на картината от думи и силата й на въздействие!
  • Благодаря най-сърдечно, Гавраил! Радвам се, че ти хареса.
  • Харесах стиха ти!
  • Благодаря най-сърдечно за улавянето на основната идея на стихотворението, Ани! Точно така исках да представя тъгата. Хем да не натоварва излишно читателя с негативизъм, хем да се усети, че е тъга.

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...