Oct 24, 2019, 8:59 PM

*** 

  Poetry
595 2 10


Смокиново мляко набъбва в гръдта ми.

Кърмачета звездни да храни  с мъгли.
Пари в сърцето дълбоко скръбта ми.
Мъка накърмих със клюките зли...
Ала невинни заспиват лъжите.
Още по бебешки вярвам във тях.
Няма засъхнал зачатък в очите. 
Светят  отдавна, чрез прошка за грях.
И съм загърнала свян в пелените,
гюлово цъфнала в мъжки ръце.
Мляко смокиново крият гърдите ми
да го засуче на ангел перце...

 

Mimi Ivanova

© Mimi Ivanova All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря ти от сърце, Цвете!
  • Поздравявам те за красотата на картината от думи и силата й на въздействие!
  • Благодаря най-сърдечно, Гавраил! Радвам се, че ти хареса.
  • Харесах стиха ти!
  • Благодаря най-сърдечно за улавянето на основната идея на стихотворението, Ани! Точно така исках да представя тъгата. Хем да не натоварва излишно читателя с негативизъм, хем да се усети, че е тъга.
  • Пишеш за нещо, което би трябвало да остави едно съжалително усещане и тъга, а всъщност това не се случва. Защото е написано с финес, който превръща тъгата в бяла тъга. Красиво е.
  • Благодаря най-сърдечно, мила Светле!
  • Чудесно стихче...
  • Благодаря най-сърдечно!
  • Хубаво е!
    Поздравления,Мимка!
Random works
: ??:??