Смокиново мляко набъбва в гръдта ми.
Кърмачета звездни да храни с мъгли.
Пари в сърцето дълбоко скръбта ми.
Мъка накърмих със клюките зли...
Ала невинни заспиват лъжите.
Още по бебешки вярвам във тях.
Няма засъхнал зачатък в очите.
Светят отдавна, чрез прошка за грях.
И съм загърнала свян в пелените,
гюлово цъфнала в мъжки ръце.
Мляко смокиново крият гърдите ми
да го засуче на ангел перце... ...