24 окт. 2019 г., 20:59

***

1K 2 10


Смокиново мляко набъбва в гръдта ми.

Кърмачета звездни да храни  с мъгли.
Пари в сърцето дълбоко скръбта ми.
Мъка накърмих със клюките зли...
Ала невинни заспиват лъжите.
Още по бебешки вярвам във тях.
Няма засъхнал зачатък в очите. 
Светят  отдавна, чрез прошка за грях.
И съм загърнала свян в пелените,
гюлово цъфнала в мъжки ръце.
Мляко смокиново крият гърдите ми
да го засуче на ангел перце...

 

Mimi Ivanova

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Mimi Ivanova Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти от сърце, Цвете!
  • Поздравявам те за красотата на картината от думи и силата й на въздействие!
  • Благодаря най-сърдечно, Гавраил! Радвам се, че ти хареса.
  • Харесах стиха ти!
  • Благодаря най-сърдечно за улавянето на основната идея на стихотворението, Ани! Точно така исках да представя тъгата. Хем да не натоварва излишно читателя с негативизъм, хем да се усети, че е тъга.

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...