3 feb 2008, 11:37

* * * 

  Poesía » Versos blancos
701 0 3
 

Надеждата ни тича босонога

по островърхите тополи.

Там, под отреченото небе,

което ни замеря с камъни.

Разлиствам спомени и си мечтая

за падащи звезди.

Лицето ти под оголелите тополи ме гледа

и ми казва тихо: "Сбогом..."

2.02.08

 

© Валери Първанов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??