3.02.2008 г., 11:37 ч.

* * * 

  Поезия » Бели стихове
589 0 3
 

Надеждата ни тича босонога

по островърхите тополи.

Там, под отреченото небе,

което ни замеря с камъни.

Разлиствам спомени и си мечтая

за падащи звезди.

Лицето ти под оголелите тополи ме гледа

и ми казва тихо: "Сбогом..."

2.02.08

 

© Валери Първанов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??