9 ene 2011, 16:02

* * *

  Poesía » Otra
962 0 1

Океанът на моето страдание прелива

и сърцето ми бавно от болка се свива.

 

Колко наши събратя си отидоха

и делата им, макар и не довършени, останаха.

От тях остана единствено черно-бял спомен,

от очите и думите им не остана и нежен помен.

 

Сегашните глупаци са от комикс извадени

и не разбират те, че на живота са продадени.

Превърнаха се в пропаднали циници,

опитващи се да се правят на велики умници.

 

И пак са нещо повече от нас,

нищо, че животът бе груб към нас.

Молехме се да ни чуят,

но те се правеха на глухи,

сякаш ние бяхме безразмерно кухи.

 

За тях училището бе ненужно

и затръшваха му вратата шумно.

Да изпъкнат се опитваха

и все с нещо вредно тялото си тъпчеха.

 

Момичета, превърнали се в кукли на конци,

контролирани от своите любовни лъжци.

 

Беснеете, удряте и агресията във вас напира,

така както фениксът умира

и после от пепелта се връща.

 

Използвачи, интриганти сте вие,

и от парите чак свят ви се вие.

 

Чистият свят никога няма да видите,

защото в Ада безцелно ще скитате.

 

Ще молите и викате

и към Рая ще гледате,

но и нашият ред ще дойде,

тогава ние надолу с насмешка ще ви гледаме.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Десислава Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...