Jan 9, 2011, 4:02 PM

* * * 

  Poetry » Other
803 0 1
Океанът на моето страдание прелива
и сърцето ми бавно от болка се свива.
Колко наши събратя си отидоха
и делата им, макар и не довършени, останаха.
От тях остана единствено черно-бял спомен,
от очите и думите им не остана и нежен помен.
Сегашните глупаци са от комикс извадени
и не разбират те, че на живота са продадени.
Превърнаха се в пропаднали циници,
опитващи се да се правят на велики умници.
И пак са нещо повече от нас,
нищо, че животът бе груб към нас. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислава Димитрова All rights reserved.

Random works
: ??:??