* * *

Океанът на моето страдание прелива

и сърцето ми бавно от болка се свива.

Колко наши събратя си отидоха

и делата им, макар и не довършени, останаха.

От тях остана единствено черно-бял спомен,

от очите и думите им не остана и нежен помен.

Сегашните глупаци са от комикс извадени

и не разбират те, че на живота са продадени.

Превърнаха се в пропаднали циници,

опитващи се да се правят на велики умници.

И пак са нещо повече от нас,

нищо, че животът бе груб към нас.

Молехме се да ни чуят,

но те се правеха на глухи,

сякаш ние бяхме безразмерно кухи.

За тях училището бе ненужно

и затръшваха му вратата шумно.

Да изпъкнат се опитваха

и все с нещо вредно тялото си тъпчеха.

Момичета, превърнали се в кукли на конци,

контролирани от своите любовни лъжци.

Беснеете, удряте и агресията във вас напира,

така както фениксът умира

и после от пепелта се връща.

Използвачи, интриганти сте вие,

и от парите чак свят ви се вие.

Чистият свят никога няма да видите,

защото в Ада безцелно ще скитате.

Ще молите и викате

и към Рая ще гледате,

но и нашият ред ще дойде,

тогава ние надолу с насмешка ще ви гледаме.