9 янв. 2011 г., 16:02

* * * 

  Поэзия » Другая
772 0 1
Океанът на моето страдание прелива
и сърцето ми бавно от болка се свива.
Колко наши събратя си отидоха
и делата им, макар и не довършени, останаха.
От тях остана единствено черно-бял спомен,
от очите и думите им не остана и нежен помен.
Сегашните глупаци са от комикс извадени
и не разбират те, че на живота са продадени.
Превърнаха се в пропаднали циници,
опитващи се да се правят на велики умници.
И пак са нещо повече от нас,
нищо, че животът бе груб към нас. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислава Димитрова Все права защищены

Предложения
: ??:??