12 abr 2006, 21:50

36

  Poesía
1K 0 1
36 квадрата тишина...
И някъде са запалени хиляди празнични свещи.
Сигурно там се събличаш?
И там се радваш...
Много ли питаш за мен?
Имаш ли още врати за мен?
Виждаш ли ме през прозореца?
Смъртта ми ли е твоя?
Искаш ли още да ме удариш от яд,че съм ТАМ?
Чуваш ли още как пея в банята?
Колко тясно-36 квадрата тишина.
Около теб се въртят всичките ми луни.
Толкова малко дъждове.
От всичките,всичките ги изпих!
Хиляди празнични свещи...
Утре е точно на 36 квадрата тишина.
Боли ли те още от някой мой смях?
Аз пак съм ТАМ.Не в мен.Удари ме!
Всичко е 36 квадрата тишина...

Освен теб!
!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Диана Маринска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Пак казвам за всички, които не знаят: след запетайка има интервал. След точка - също.

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....