7 abr 2008, 19:56

36

  Poesía
996 0 3

Изживявам два кошмара, две мечти

живея два живота, следвам две съдби.

В две различни посоки съм се разпиляла

на двата края на трийсет и шест километра,

лъкатуша между пътя на успеха и провала.

 

Живот, разделен от един път на две,

любов разделена, прокълнато сърце.

Приятели, усмивки, страст и красота,

а на двата края на трийсет и шест километра,

в крайна сметка все се оказвам сама.

 

Сърцето ми и умът ми са оковани,

а аз студена, безмълвна, покрита с рани,

заклещена съм на този проклет път в средата…

А на двата края на трийсет и шест километра

жадно пия от извора на свободата.

 

А любовта – сърцето да обича забрави,

в двете посоки две сърца изостави.

Аз тях погубих, счупих, разбих на прах

и сега понякога в двата края на пътя

плача и търся спомен от тях.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Ненова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...