36
Изживявам два кошмара, две мечти
живея два живота, следвам две съдби.
В две различни посоки съм се разпиляла
на двата края на трийсет и шест километра,
лъкатуша между пътя на успеха и провала.
Живот, разделен от един път на две,
любов разделена, прокълнато сърце.
Приятели, усмивки, страст и красота,
а на двата края на трийсет и шест километра,
в крайна сметка все се оказвам сама.
Сърцето ми и умът ми са оковани,
а аз студена, безмълвна, покрита с рани,
заклещена съм на този проклет път в средата…
А на двата края на трийсет и шест километра
жадно пия от извора на свободата.
А любовта – сърцето да обича забрави,
в двете посоки две сърца изостави.
Аз тях погубих, счупих, разбих на прах
и сега понякога в двата края на пътя
плача и търся спомен от тях.
© Павлина Ненова All rights reserved.
