17 nov 2018, 21:05

***

  Poesía
563 0 0

А щом изчезна завинаги от този свят
какво ли ще си спомняте за мен
и за това, което бях?

 

Какви ли чувства съм оставил
у близките души;
каква любов не съм разпалил
у непознатите дори?

 

С шепи ще сберат навярно
прахта от моя кратък път,
зная, погледът ми ще изчезне рано,
ала не ще се спре светът.

 

Не ще се спре полето,
не ще се спре любимата гора.
Ще продължи без мене битието
да тича все към вечността.

 

Ще излинее споменът за мене.
Родих се и живях като искра,
която бляскала е кратко време
и е угаснала в тъма.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мартин Костадинов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...