***

А щом изчезна завинаги от този свят
какво ли ще си спомняте за мен
и за това, което бях?

Какви ли чувства съм оставил
у близките души;
каква любов не съм разпалил
у непознатите дори?

С шепи ще сберат навярно
прахта от моя кратък път,
зная, погледът ми ще изчезне рано,
ала не ще се спре светът.

Не ще се спре полето,
не ще се спре любимата гора.
Ще продължи без мене битието
да тича все към вечността.

Ще излинее споменът за мене.
Родих се и живях като искра,
която бляскала е кратко време
и е угаснала в тъма.