21 may 2007, 13:21

* * *

Poesía

869 0 2

За всяка грешка - има прошка...
Неумолимо времето тече...
Когато за любим човек тъгуваш,
сърцето ти е рана -
не може да се отрече!
През спомени дъждовни
и летни, слънчеви лъчи,
надявам се да те догоня
и най-сетне с мен да бъдеш ти!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

mariniki (Магдалена Костадинова)

Зад трите звездички-заглавие,
знаех, че е скрито стихче съкровище...
С много обич, Веселка.

2007-12-06T11:06:35+02:00
3y3ka (Зузка)

Пожелавам ти цялото щастие на света!
Много истински стих, подкрепям всеки един ред!!!
Поздрав!

2007-11-30T21:51:37+02:00

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0