21 may 2007, 13:21

* * *

Poesía

870 0 2

За всяка грешка - има прошка...
Неумолимо времето тече...
Когато за любим човек тъгуваш,
сърцето ти е рана -
не може да се отрече!
През спомени дъждовни
и летни, слънчеви лъчи,
надявам се да те догоня
и най-сетне с мен да бъдеш ти!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

mariniki (Магдалена Костадинова)

Зад трите звездички-заглавие,
знаех, че е скрито стихче съкровище...
С много обич, Веселка.

2007-12-06T11:06:35+02:00
3y3ka (Зузка)

Пожелавам ти цялото щастие на света!
Много истински стих, подкрепям всеки един ред!!!
Поздрав!

2007-11-30T21:51:37+02:00

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0