21.05.2007 г., 13:21

* * *

866 0 2





За всяка грешка - има прошка...
Неумолимо времето тече...
Когато за любим човек тъгуваш,
сърцето ти е рана -
не може да се отрече!
През спомени дъждовни
и летни, слънчеви лъчи,
надявам се да те догоня
и най-сетне с мен да бъдеш ти!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела Славова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Зад трите звездички-заглавие,
    знаех, че е скрито стихче съкровище...
    С много обич, Веселка.
  • Пожелавам ти цялото щастие на света!
    Много истински стих, подкрепям всеки един ред!!!
    Поздрав!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...