21.05.2007 г., 13:21

* * *

867 0 2





За всяка грешка - има прошка...
Неумолимо времето тече...
Когато за любим човек тъгуваш,
сърцето ти е рана -
не може да се отрече!
През спомени дъждовни
и летни, слънчеви лъчи,
надявам се да те догоня
и най-сетне с мен да бъдеш ти!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела Славова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Зад трите звездички-заглавие,
    знаех, че е скрито стихче съкровище...
    С много обич, Веселка.
  • Пожелавам ти цялото щастие на света!
    Много истински стих, подкрепям всеки един ред!!!
    Поздрав!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...