30 ene 2007, 0:17

?

  Poesía
939 0 4
Бил ли си някога сам, в мисли за мен?
Чудил ли си се как ще преживееш утрешния ден?
Молил ли си се за още миг в моите прегръдки топли?
Искал ли си здрача да те стопли?
Капели ли са сълзите ти с дъжда?
Сравнявал ли си болката си с пареща звезда?
Чакал ли си раната да се затвори?
Можел ли си в спомени да се заровиш?
Чувствал ли си, че се задушаваш
и че любов напразно ти раздаваш?
Скитал ли си сам сред пустошта
и мечтал ли си душата ти да възкръсне като феникс в пепелта?
Защо ли питам?! Естествено - не си!
Ти знаеш само как да причиняваш всичко това с обещания и множество лъжи.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христиана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря за поздравите и хубавите думи!
    Креми,въпросите ми вътрешно намериха отговори,осъзнах,че той преди всичко е МЪЖ и никога няма да ми каже това,което искам да чуя нито да направи това,което искам да направи,за да заличи болката.
    Гери,права си,но в конкретният случай той направи грешка,нарани ме и не можа да изтрие болката,макар да бях готова да му простя,ако беше се постарал!
  • Жените са по- чувствителни и сантиментални в любовта си. Това, че мъжът не плаче и не моли за любов не значи, че не те обича. Те просто са по-прагматични в чувствата си.
  • поздрвлениа Хриси ти си моя идол!Искам да се запознаем живея близо до Бургас.Ако си сагласна ми пиши. Каквото и да е станало несе предавай,знай че винаги има някой който даржи на теб.НЕ си сама !!!
  • харесва ми стила ти,но не позволяваи на болката да те надвие и омразата да те заслепи!!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...