16 oct 2019, 23:02

***) ($

  Poesía
573 0 0

една забулена луна
под дантелено одеяло
грациозно пълзи вечерта
по твоето тяло

 

звездите, нейните деца
примигват игриво
и чрез палитрата им от светлина 
очите ти трептят по-щастливо

 

вятър хвърковат 
нежно танцува с листата
а есенния листопад 
в хармония се разпилява с косата

 

капките от среднощната роса
кристални нотички чертаят
музиката на гальовността
обгръща те с неземна омая

 

с аромат вълшебно непознат
ухаят на романтика цветята
а аз безобразно непризнат
"обичам те " рисувам чрез отлитащото ято 


 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Всемнелюб Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...