Oct 16, 2019, 11:02 PM

***) ($

  Poetry
570 0 0

една забулена луна
под дантелено одеяло
грациозно пълзи вечерта
по твоето тяло

 

звездите, нейните деца
примигват игриво
и чрез палитрата им от светлина 
очите ти трептят по-щастливо

 

вятър хвърковат 
нежно танцува с листата
а есенния листопад 
в хармония се разпилява с косата

 

капките от среднощната роса
кристални нотички чертаят
музиката на гальовността
обгръща те с неземна омая

 

с аромат вълшебно непознат
ухаят на романтика цветята
а аз безобразно непризнат
"обичам те " рисувам чрез отлитащото ято 


 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Всемнелюб All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...