16.10.2019 г., 23:02

***) ($

569 0 0

една забулена луна
под дантелено одеяло
грациозно пълзи вечерта
по твоето тяло

 

звездите, нейните деца
примигват игриво
и чрез палитрата им от светлина 
очите ти трептят по-щастливо

 

вятър хвърковат 
нежно танцува с листата
а есенния листопад 
в хармония се разпилява с косата

 

капките от среднощната роса
кристални нотички чертаят
музиката на гальовността
обгръща те с неземна омая

 

с аромат вълшебно непознат
ухаят на романтика цветята
а аз безобразно непризнат
"обичам те " рисувам чрез отлитащото ято 


 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всемнелюб Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...