16 окт. 2019 г., 23:02

***) ($

575 0 0

една забулена луна
под дантелено одеяло
грациозно пълзи вечерта
по твоето тяло

 

звездите, нейните деца
примигват игриво
и чрез палитрата им от светлина 
очите ти трептят по-щастливо

 

вятър хвърковат 
нежно танцува с листата
а есенния листопад 
в хармония се разпилява с косата

 

капките от среднощната роса
кристални нотички чертаят
музиката на гальовността
обгръща те с неземна омая

 

с аромат вълшебно непознат
ухаят на романтика цветята
а аз безобразно непризнат
"обичам те " рисувам чрез отлитащото ято 


 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Всемнелюб Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...