19 mar 2013, 7:47

3D 

  Poesía
574 0 2
Три реда, по три думи на ред.
Но думата някога просто е дума.
Три стомни, три кладенци, чума навред,
няма там хора по друма.
Три майки в три къщи кълнат.
Три прототипа.
Три е нечетно число, но безчет
се триглави лами изредиха.
Три бледи, три ярки (в аванс),
три някак безлични години.
В които се мятат пак много съдби –
въглени в мъртви камини.
И трите ми тройни триумфа в калта
чезнат от земната плоскост.
Сигурно някой, тъй, в три през нощта,
молил е господ за прошка.

© Константин Дренски Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??