19 mar 2013, 7:47

3D

  Poesía
762 0 2
Три реда, по три думи на ред. Но думата някога просто е дума. Три стомни, три кладенци, чума навред, няма там хора по друма. Три майки в три къщи кълнат. Три прототипа. Три е нечетно число, но безчет се триглави лами изредиха. Три бледи, три ярки (в аванс), три някак безлични години. В които се мятат пак много съдби – въглени в мъртви камини. И трите ми тройни триумфа в калта чезнат от земната плоскост. Сигурно някой, тъй, в три през нощта, молил е господ за прошка.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Константин Дренски Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...