19 мар. 2013 г., 07:47

3D 

  Поэзия
562 0 2
Три реда, по три думи на ред.
Но думата някога просто е дума.
Три стомни, три кладенци, чума навред,
няма там хора по друма.
Три майки в три къщи кълнат.
Три прототипа.
Три е нечетно число, но безчет
се триглави лами изредиха.
Три бледи, три ярки (в аванс),
три някак безлични години.
В които се мятат пак много съдби –
въглени в мъртви камини.
И трите ми тройни триумфа в калта
чезнат от земната плоскост.
Сигурно някой, тъй, в три през нощта,
молил е господ за прошка.

© Константин Дренски Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??