19 мар. 2013 г., 07:47

3D

764 0 2
Три реда, по три думи на ред. Но думата някога просто е дума. Три стомни, три кладенци, чума навред, няма там хора по друма. Три майки в три къщи кълнат. Три прототипа. Три е нечетно число, но безчет се триглави лами изредиха. Три бледи, три ярки (в аванс), три някак безлични години. В които се мятат пак много съдби – въглени в мъртви камини. И трите ми тройни триумфа в калта чезнат от земната плоскост. Сигурно някой, тъй, в три през нощта, молил е господ за прошка.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Константин Дренски Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....