18 mar 2012, 12:37

* * * 

  Poesía » Otra
727 1 1

Пак се прибираш пиян
и вдигаш ненужен скандал.
Сърцето ме боли от тез думи тежки,
дето ми ги рече ти.
Една, две, три...
Капят безброй сълзи от моите очи.
И сякаш остър нож в сърцето 
си ми забил.
А сълзите не спират,
стичат се като дъжд пороен,
нямат край.
Как сърцето ти позволи 
да ме удариш ти?
Бъди проклет.
Занапред само презрение
ще виждаш ти в моите очи.
И ще сложа край на тоз ад омразен.
Ще дойде ден
и ще ме търсиш ти,
но далеч ще бъда аз
и нивга не ще се върна
при тебе пак.

© Дени Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Като опит за поезия... не струва. Не знам коя е лирическата, но ако наистина съществува в живота, бих я посъветвала да си плюе на петите и да бяга надалеч от тоя. Не някой ден, а веднага, за нейно добро!
Propuestas
: ??:??