* * *
1.1K
1
1
Пак се прибираш пиян
и вдигаш ненужен скандал.
Сърцето ме боли от тез думи тежки,
дето ми ги рече ти.
Една, две, три...
Капят безброй сълзи от моите очи.
И сякаш остър нож в сърцето
си ми забил.
А сълзите не спират,
стичат се като дъжд пороен,
нямат край.
Как сърцето ти позволи
да ме удариш ти?
Бъди проклет.
Занапред само презрение
ще виждаш ти в моите очи.
И ще сложа край на тоз ад омразен.
Ще дойде ден
и ще ме търсиш ти,
но далеч ще бъда аз
и нивга не ще се върна
при тебе пак.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дени Всички права запазени
