18.03.2012 г., 12:37 ч.

* * * 

  Поезия » Друга
817 1 1

Пак се прибираш пиян
и вдигаш ненужен скандал.
Сърцето ме боли от тез думи тежки,
дето ми ги рече ти.
Една, две, три...
Капят безброй сълзи от моите очи.
И сякаш остър нож в сърцето 
си ми забил.
А сълзите не спират,
стичат се като дъжд пороен,
нямат край.
Как сърцето ти позволи 
да ме удариш ти?
Бъди проклет.
Занапред само презрение
ще виждаш ти в моите очи.
И ще сложа край на тоз ад омразен.
Ще дойде ден
и ще ме търсиш ти,
но далеч ще бъда аз
и нивга не ще се върна
при тебе пак.

© Дени Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Като опит за поезия... не струва. Не знам коя е лирическата, но ако наистина съществува в живота, бих я посъветвала да си плюе на петите и да бяга надалеч от тоя. Не някой ден, а веднага, за нейно добро!
Предложения
: ??:??