11 ago 2011, 16:01

* * *

  Poesía » Otra
848 0 2

Четиристишия

 

- 1 -

 

Отвън прозореца лежи снега ,

прегърнал нежно тъмнината ,

а между нас, макар един до друг,

лежи и стене тишината.

 

- 2 -

 

Дъжд, проклятие и благодат,

омраза и любов в едно събрани.

Непостоянен, като целия ни свят

и постоянен, като мисли нежелани .

 

- 3 -

 

Асфалтът отразява топлината ,

пречупва я и я усилва .

Отгоре слънцето е като чук ,

асфалтът долу - като наковалня .

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Симеонов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...