11 авг. 2011 г., 16:01

* * *

847 0 2

Четиристишия

 

- 1 -

 

Отвън прозореца лежи снега ,

прегърнал нежно тъмнината ,

а между нас, макар един до друг,

лежи и стене тишината.

 

- 2 -

 

Дъжд, проклятие и благодат,

омраза и любов в едно събрани.

Непостоянен, като целия ни свят

и постоянен, като мисли нежелани .

 

- 3 -

 

Асфалтът отразява топлината ,

пречупва я и я усилва .

Отгоре слънцето е като чук ,

асфалтът долу - като наковалня .

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Симеонов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...