11 авг. 2011 г., 16:01

* * *

846 0 2

Четиристишия

 

- 1 -

 

Отвън прозореца лежи снега ,

прегърнал нежно тъмнината ,

а между нас, макар един до друг,

лежи и стене тишината.

 

- 2 -

 

Дъжд, проклятие и благодат,

омраза и любов в едно събрани.

Непостоянен, като целия ни свят

и постоянен, като мисли нежелани .

 

- 3 -

 

Асфалтът отразява топлината ,

пречупва я и я усилва .

Отгоре слънцето е като чук ,

асфалтът долу - като наковалня .

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Симеонов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...