Какво представлява моят живот?
Бягане, криене, търсене, спомен.
Далече от теб плуваше моят разум.
И пак, пак не успя да бъде спокоен!
Какво представлява моята съвест?
Средство, с което да съдиш
моята и без това осъдена душа?
Как винаги намираш повод да търсиш
от мен дори последната избледняла следа?
Какво представлява моето сърце?
За теб - играчка, средство да манипулираш,
да разиграваш на конци моя живот!
И защо, като те търся с избелели ръце,
ти се разтапяш като свещ в тъмен затвор?
А какво ли е вече моето лице?
Щом погледна в огледалото пред мен
с онзи поглед на изгубено дете,
не виждам себе си, а само теб...
Не ща да се обръщам!
Ти си винаги на три стъпки разстояние!
Остави ме, за да се удавя!
Ти ме хвърли в океан от отчаяние!
И отново - бягане, криене, търсене, спомени...
Бягам през всичко, далеч, по-далече от теб!
Крия се в тъмното и само се моля...
Нека няма ден, в който да те виждам!
И бягам, и крия се,
и падам, и ставам...
И плача, и моля се...
И крачка забавям...
И немощна падам, слаба, без сили...
И с последна воля в пръстта нокти драскам -
далече, далеч, по-далеч от кошмара!
Обръщам се и... те няма.
Успях да избягам през бури, студ и зной...
Но... какво е това?!
Чувам стъпките ти, по следите ми ходят...
И знам - никога няма да намеря покой!
© Клавдия Китанова Todos los derechos reservados